Обвинителството на Босна и Херцеговина покрена постапка против претседателот на Партијата за демократска акција Бакир Изетбеговиќ, поранешниот прв државен разузнавач Мехмед Османагиќ и заменик-претседателот на Домот на народите на државниот парламент Кемал Адемовиќ.
Ова денеска за Радио Слободна Европа го потврди претставникот за медиуми на Обвинителството на Босна и Херцеговина, Борис Грубешиќ.
„Предметот е формиран врз основа на пријавата на Един Гараплија и случајот е формиран согласно процедурите, како и во сите други случаи кога некој поднесува пријава до обвинителството“, рече Грубешиќ.
Гараплија е поранешен припадник на Службата за државна безбедност на Босна и Херцеговина, а во кривичната пријава навел дека Изетбеговиќ, Адемовиќ, Мехмедагиќ и други непознати лица се приклучиле на организираната криминална група во 1996 година и дека биле вмешани во „политички убиства“.
Гараплија беше сведок на одбраната пред Хашкиот трибунал за Радован Караџиќ и Ратко Младиќ, кои беа осудени на доживотен затвор за геноцид и воени злосторства.
Потоа сведочеше за наводната одговорност на специјалната полициска единица на Босна и Херцеговина, наречена „Шеве“, за серија убиства и инциденти за време на војната во Сараево.
Во средината на 1996 година Гараплија беше заменик-шеф на центарот за тајно следење на тогашната државна разузнавачка агенција АИД. Според неговото сведочење, тогашниот директор на АИД, Кемал Адемовиќ, го задолжил да ги истражува активностите на единицата „Шева“.
Тој пред судот опиша дека со единицата командувал Неџад Угљанин, кој бил убиен по објавувањето на наодите од истрагата, додека Гараплија бил уапсен. Тој тврдеше дека убиството на Угљанин и неговото апсење биле дел од планот на „длабоката држава“ за прикривање на злосторствата на „Шева“, кои тој ги дискредитира.
Хашките обвинители го соочија Гараплија со фактите дека во текот на истрагата го мачел и го застрелал Неџад Херенда, припадник на воената единица „Шеве“, за што е осуден на 14 години затвор, но одлежал пет, бидејќи судењето е вратено на почетокот во 2000 година.
Делото е преквалификувано во „злоставување на испрашуван“ и казната е намалена, а Гараплија е пуштен на слобода.