Смртта е феномен кој колку и да се трудиме, тешко го разбираме, а често се плашиме од нејзините последици. Кога некој го напушта овој свет, неговите работи остануваат да не потсетуваат на него, но често сме во дилема што да правиме со нив. Дали да се допре, дали да се носи ако е облека во прашање... Што е правилно?
Порано облеката на покојникот ја палеле затоа што се верувало дека облеката на мртвите почнува да зрачи со мртва енергија, што лошо влијае на живите. Многу луѓе мислат дека ако ја носат облеката на покојникот, со кој биле блиски, дека покојникот ќе биде задоволен што неговите работи продолжуваат да живеат, да не се фрлаат, да не изгорат.
Исто така, постои верување дека работите на покојникот треба да се поделат на сиромашните, дека на работите треба да им се даде втор живот, а тие за возврат да се молат за душата на покојникот.
Популарно е мислењето дека работите на покојникот не можат да се носат и да се делат пред 40 дена по смртта. Ова се објаснува со фактот дека енергијата слабее со текот на времето, како и со фактот дека до 40-тиот ден, според христијанските канони, душата сè уште не го напуштила светот на живите и не се преселила во вечното царство.
Ова е суеверие, како што истакна свештеникот:
"Тоа верување го предложи самиот ѓавол. Напротив, треба да се прават добри дела во името на покојникот: да се даваат прилози за манастирот, да се носи црвено вино (за Светите Тајни), брашно (за просфора), восок (за свеќи) во црквата, да се даде имотот. на покојникот како милостина, купувајте православни книги (и споделувајте ги на верниците) до четириесеттиот ден, а не потоа," вели свештеникот.
Тој исто така додава:
"Кога треба да застанете во одбрана на осудениот, пред или по судењето? Истото важи и овде: душата поминува низ патарини, се суди, потребно е да се застане за неа, да се моли и да се прават дела на милосрдие, но луѓето не го прават тоа," порачува тој.