Во поранешна Југославија требаше да се изградат четири
нуклеарни централи, а сараевскиот „Енергоинвест“ ја произведуваше опремата за реакторите.
Ова во интервју за „Глас српске“ го раскажал експертот за
енергетика Миодраг Месаровиќ, кој своевремено беше дел од тимот кој ја избра
локацијата и концептот за изградба на нуклеарната централа „Кршко“ во
Словенија, <a href="https://www.b92.net/biz/region/vesti/58898/jugoslavija-je-trebalo-da-ima-cetiri-nuklearke-znate-li-gde-bi-se-nalazile/vest">пренесува</a> Бизнисфо.
Месаровиќ раскажа дека југословенската влада започнала со обука на
кадри уште во 1955 година, а веќе во шеесеттите години на минатиот век почнала
да бара можни локации каде би можеле да се градат. Во тоа време Белград беше
центар за образование од сите републики. Обезбедена била и голема сума пари за
истражување на локацијата.
„Отворен <span lang="MK" style="mso-ansi-language:MK">беше</span>
и рудникот Кална на Стара планина, од кој се вадел ураниум и се нос<span lang="MK" style="mso-ansi-language:MK">еше</span> во Институтот за нуклеарни
науки „Винча“. Нуклеарната програма во тоа време вклучувала изградба на дури
четири нуклеарни централи. Властите знае<span lang="MK" style="mso-ansi-language:
MK">аја</span> дека <span lang="MK" style="mso-ansi-language:MK">р</span>езервите
на јаглен не се вечни<span lang="MK" style="mso-ansi-language:MK">. Се
размислуваше однапред и се работеше плански. Прво се игради нуклеарната централа</span> „Кршко“ во Словенија, која беше пуштена во употреба во 1983 година.<span lang="MK" style="mso-ansi-language:MK"> Наредна требаше да биде “Превлака” на Сава
низводно од Загреб, </span>а беа планирани уште две на брегот на Дунав<span lang="MK" style="mso-ansi-language:MK">,”</span> рече Месаровиќ.
Планот на Тито бил тие да бидат изградени најдоцна до 2000
година. За второто дури бил распишан тендер и се разговарало за избор на
технологија.
„Во целиот овој бизнис беше вклучена и домашната економија.
„Енергоинвест“ од Сараево произведуваше опрема за реактори, а дел дури се
извезуваше и испорачуваше во Русија. Тука беше и "Раде Кончар" кој правеше генератори, но и фирмата "Југотурбина" која градеше турбини“, се сеќава овој експерт.
Кога ќе се повлече линија, купен е само реакторот за
нуклеарната централа „Кршко“. Но, тогаш се случи катастрофата во „Чернобил“, по
што беше донесен закон со кој се забранува изградба на вакви енергетски
објекти.
Инаку, кога југословенските власти решија да влезат во проектот за изградба на нуклеарни централи, прво испратија луѓе на школување и обука низ целиот свет, давајќи им стипендии. Дел од нив потоа професионално се школувале на Електротехничкиот факултет во Белград, каде што имало нуклеарен оддел.
Тоа школување и образование започнало во 1955 година. Така беа потребни 28 години за да се создадат сите услови за да се изгради и пушти во употреба првата нуклеарна централа „Кршко“.